ИЗСЀЛВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изселвам и от изселвам се. – Щом се отборча, и аз като Мойсей ще ви изведа от Стипоне. – Моля ти се, Божине, не говори за изселване. В Стипоне съм се раждала, тук искам да умра. Г. Белев, ПЕМ, 56. Сега те седяха на сянка до оградата и говореха смръщено за предстоящото безрадостно изселване на Пенкови. П. Здравков, НД, 111. Изселванията най-често са се извършвали след войните на Австрия и Русия с Турция, понеже след всяка война положението на подвластните християни се е влошавало все повече. Б. Пенев, НБВ, 31.