ИЗСЀЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изсека като прил. 1. За дърво, храст, клони и др. – който е отрязан; отсечен. От няколко дни тук беше се открило сечище. Широко пространство беше вече разчистено и, светнало и празно, прошарено само с черните гнезда на изсечените по-долу стъбла. Й. Йовков, Разк. I, 236. Други [коли] пък влизаха в зеленчуковата градина. Тя се виждаше наблизо в дола, посърнала и суха, останала само с белите полета на изсеченото зеле. Й. Йовков, Ж 1920, 22. // За гора – който е унищожен чрез сечене. Нашите пътници пътуваха вече няколко часа, минавайки ту през гъсти гори, ту през открити места, дето изсечените гори бяха отстъпили място за разорани ниви. Ив. Вазов, Съч. XII, 133. Филчо отби в изсечена гора, обърна колата към село и без да отпрегне, залови се на работа. Бързаше, заграбваше вършини и ги диплеше на колата. К. Петканов, X, 70.
2. За камък, стъкло или под. твърд материал – който е оформен, направен чрез сечене. Гробовете са от бял изсечен камък, строени в редици. Ал. Гетман, ВС, 101. По изсечени стъпала, очертани с дъсчици, се изкачвам по хълма към кабелкрана. З. Сребров, Избр. разк., 210.
3. За скала, бряг и под. – който е много стръмен, отвесен и ръбест; отсечен. От ханчето се изменя и самото шосе, което започва леко да се възвишава между стръмно изсечени скали. Й. Радичков и др., ГСП, 136. От лявата страна на шосето се издигаха високи, отвесно изсечени скали, а от дясната – белият простор на равнината. Д. Димов, Т, 172. Две морета блясват като атлаз. Един параход влиза в изсечения скалист коридор между тях. К. Константинов, ПЗ, 207.