ИЗСИВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изсивѐя, -ѐеш, мин. св. изсивя̀х, прич. мин. св. деят. изсивя̀л, -а, -о, мн. изсивѐли, св., непрех. 1. Като променям основния си цвят, постепенно ставам сив; посивявам. Духавиците притихнаха, мрачният оловен цвят на небето изсивя, то се свлече ниско над равнината и хоризонтът стана по-близък. А. Гуляшки, ЗР, 381. Прозорецът на помещението е всъщност един джамлък. Синята му някога боя е изсивяла, надигнала се е по черчеветата като юфка. Ст. Сивриев, ЗСБ, 234–235. Неусетно небето изсивяваше, звездицата се сгуши някъде между клоните и заспа. Ив. Остриков, С, 1972, кн. 9, 147.
2. За тъмна коса на човек – ставам сив поради побеляване; посивявам.