ИЗСЍРАМ, -аш, несв.; изсерà, -еш, мин. св. изсрàх, св., прех. Простонар. За човек или животно – изхвърлям изпражнения през ануса. Той водил, водил магарето по дворо, току изсрало три-четири жътици. Нар. прик., БНТв Х, 546.
ИЗСЍРАМ СЕ несв.; изсерà се св., непрех. Простонар. Изхождам се по голяма нужда.
◊ Да е кабил, що изсере, да изяде. Диал. Вулг. Голям скъперник е. Изсрах се на метеното. Вулг. Обърках, оплесках, развалих нещо, тъкмо когато е било оправено, уредено, нагласено. Изсрах се прав. Вулг. Направих голяма глупост, от която обикн. сам страдам. Надула се бълха да изсере слива. Диал. Ирон. Грубо. За човек, който иска да извърши нещо, което не е по силите му.