ИЗСИРОМАША̀ВАМ, -аш, несв.; изсиромашѐя, -ѐеш, мин. св. изсиромашàх, св., непрех. Диал. Ставам много беден, до краен предел; осиромашавам, обеднявам, избеднявам.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1847.
