ИЗСЍЧАМ, -аш, несв.; изсекà, изсечѐш, мин. св. изся̀кох, изсѐче, прич. мин. св. деят. изся̀къл, -кла, -кло, мн. изсѐкли, прич. мин. страд. изсѐчен, св., прех. 1. Сека много или всичко докрай, напълно; отсичам. – Връщам се най-сетне в гората и що да видиш: на гнезда, на гнезда изсечено. Най-хубавите издънки. Изсякъл ги човекът без сърце, като че заклал хора. Й. Йовков, Разк. I, 57. Някога турците бяха изсекли всички дървета между старата и новата граница. Д. Кисьов, Щ, 143. Ленковият татко разправяше, че някога около този вир било сборището на селските моми и ергени. Като изсекли върбите, реката отвлякла поляната – сега там имаше само сив, дребен чакъл. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 183. На една тераска по южния бряг на потока изсякоха букака. X. Русев, ПЗ, 73. Баба Кируха беше излязла на двора пред къщи и чешеше вълна. Старецът ѝ и момата ѝ бяха отишли с колата в Лешница да изсекат и докарат слънчогледа. Ил. Волен, РК, 36. Грудка беше излязла по икиндия, изсякла беше зелето и седеше, та чакаше Свидена да го натовари. Ил. Волен, БХ, 143. // Чрез сечене унищожавам гора или друга земна площ (градина, лозе и под.), засадена с растения. Тук някога е имало хубава брястова гора, но румънците са я изсекли. И. Петров, НЛ, 41. Има ли разум и справедливост в това? А какво да кажем за разума на хората, които изсичат гората? Н. Хайтов, ПГ, 15. – Лозя нямаше още, знаеш ли? Господ дал земя, ама кой да посади? Ако насади някое, ще го оставят ли? Те бостаните лете изсичат, че лозе ще ти оставят. Ц. Гинчев, ГК, 84.
2. Като сека, разделям на късове определено количество дърва, обикн. за горене; насичам. Изсякох камарата дърва и ги подредих под навеса.
3. Като сека, правя, оформям от някакъв материал (дърво, камък, глина) фигура, предмет. До каменната арка на входа каменоделци изсичат гранитни блокове, работниците движат съсредоточено длетата си. З. Сребров, Избр. разк., 223. Пържи жената и разказва за санаториума, който не е никакъв санаториум, а си е нейна къща. Построена е за един сезон само. Главен майстор – мъжът ѝ. Първи помощници – тя, двамата ѝ сина и един дядо. Изсекли са 60 000 тухли. Ж. Шемтов, ФП, 57. // Като сека, правя, дълбая отвор, дупка в твърд материал – камък, дърво и под. Тогава по съвета на един старец децата изсякоха дупка в основата на буката, за да достигнат кухината на дървото. Вътре накладоха огън. Неговите пламъци и димът подгониха пчелите. П. Здравков, НД, 134. Там при Искъра дремливи / вайкаше се планината: / .. / Мирна бях от памти века, / .. / Но проникна тук човека / с търнокоп, със чук, с лопата, / .. / с шум гранитите промуши, / дупки в тях въртя, изсече. Ив. Вазов, Съч. III, 125. // Като сека, правя, дълбая, очертавам художествено някаква фигура, образ и под. върху твърд материал (обикн. камък, метал или дърво). Говореше се, че Манол намерил в дълбока пещера сребърно съкровище. И на всяка пара бил изсечен Орфей, оня певец, дето приспивал с кавала си лъвове и тирани. А. Дончев ВР, 54. – Ръка на ваятел изкусен нека изсече върху плочата на гроба ми образ на пепелянка, която смуче очи на орел. Н. Райнов, ВДБ, 97.
4. Прен. Чрез сеч, клане унищожавам, убивам мнозина или всички; посичам. Преди две недели беше изсякъл цялата челяд на Ганча Даалият в село Иванова. Ив. Вазов, Съч. XXII, 20. Други уверяваха, че са я [дружината] изсекли до косъм някъде във Врачанския балкан. Ив. Вазов, Съч. VII, 83. – А бе той [дядо Иван] ще дойде, аз все го сънувам през ден, през два, ама те [турците] се канят да ни изсекат, да ги убие господ – рече дядо Секула. Ц. Гинчев, ГК, 311. Гавриил, болярин и вожд на тежката българска конница, срещна галски войвода с многобройна дружина, засилена да прониже българските редове, та да изсече пехотинците. Н. Райнов, ВДБ, 65. Присрещна ги Каран на Балкана /.. / Та ги сече, доде ги изсече. Π. Ρ. Славейков, СП, 29. изсичам се, изсека се страд. „Парговската гора“ се изсичала и от триста уврата сега е останала едвам петдесетина уврата. Ив. Вазов, Съч. VI, 205. Работи се на откритите рудници, тайгата се изсича, строят се водни баражи, защото за добива на диамантите е необходима много вода. Й. Радичков, НД, 98. С брадва се гора изсича, / зло се мъчно корени. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр III, 117.
ИЗСЍЧАМ СЕ несв.; изсекà се св., непрех. За скала, земна форма, бряг и под. – дълбая се, руша се под въздействието на водата или други атмосферни фактори. Брегът на реката се изсича все по-отвесен. Водата бързо кипи разпенена в каменните прагове – бяла като сняг. З. Сребров, МСП, 60.
◊ Ще изсека жабите. Диал. Ирон. Нищо няма да направя, макар и да се заканвам.