ИЗСЍЧАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изсичам и от изсичам се. Толкова други по-важни неща му предстояха – изсичане на гори, разваляне на мостове. Й. Вълчев, СКН, 154. Спеше и Голям Борован. Сврял се удобно в триклонестия чатал на един грамаден дъб, който, кой знае защо, бе оставен при изсичането на гората. Д. Ангелов, ЖС, 351–352. В градината се появи с брадва в ръка горският Кочо и започна да сече сливовите дръвчета. Като гледаха това безмилостно изсичане на овощните дръвчета, селяните се ядосваха и страдаха. К. Калчев, ЖП, 223.