ИЗСКИМТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изскимтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изскимтя̀л, -а, -о, мн. изскимтѐли, св., непрех. 1. За животно, обикн. куче – издавам кратко скимтене веднъж или няколко пъти. Кучето беше стъпило с предните си крака на прага и надничаше вкъщи. По едно време то радостно изскимтя и се дръпна от вратата. Ил. Волен, ДД, 32. Кучето престана да лае, само изскимтя и изчезна така внезапно, както се бе появило. П. Вежинов, ЗНН, 131. Вълчето се отдръпна, като гледаше настървено ту прасето, ту овчаря. Овчарят му подхвърли окървавения труп, но то изскимтя и се отдръпна плахо. Г. Райчев, В, 15.
2. За човек – издавам такъв звук, обикн. от болка или при плач. След това, събрала всичките си сили, тя го ритна с двата крака над слабините. Той изскимтя и се сви, примижал от болка. Г. Караславов, ОХ, 453. – Добре си направил, иначе лошо пишеше. – Пени направи опит да се обърне, но почувствува толкова остра болка в задника си, че без да иска, силно изскимтя. В. Нешков, Н, 168.
3. Прех. За човек – казвам, изричам нещо с глас, наподобяващ скимтене. Мичкин съзна една грешка. Имаше достатъчно време, ако се беше сетил по-рано да минират някой от завоите. „Ех, че съм схванат!...“ – изскимтя той, като удари гневно с юмрук по бедрото си. Д. Димов, Т, 607. Пинтеза влезе долу при оджака и като сумтеше под мустак, вдигна юмрук и го стовари по гърба на старата. Тя приклекна от удара и изскимтя: – Удри, удри, дърт темерутино! И. Петров, НЛ, 178. – Α-ха! Почна да издаваш глас! – изскимтяха в злобен смях палачите. – Вода! – замоли Ванко отпаднало. М. Грубешлиева, ПИУ, 272. – Пусни ме – изскимтя Жана. Д. Кисьов, Щ, 290.