ИЗСКРИБУ̀ЦВАМ, -аш, несв.; изскрибу̀цам, -аш, св., непрех. Издавам кратко скрибуцане веднъж или няколко пъти. Зазвънтяха синджири, ръждясалата порта изскрибуца и се отвори. Ст. Дичев, ЗС II, 730. От време на време по непавираните още улици ще се плъзне с громол файтон или волска кола, ще изскрибуца някъде отдалеч полупразният трамвай. Д. Кисьов, Щ, 102. И изведнъж кларнетът трепна-трепна, изви на плач, звуците се пречупиха, цигулките изскрибуцаха и спряха. Г. Караславов, С, 103. Беше тихо, само от време на време някъде в полето меко изскрибуцваха невидими коли. Н. Тихолов, ДКД, 17.