ИЗСЛЕДОВА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Лице, което се занимава с научни изследвания. Няма по-упорити хора от изследователите. Всеки неуспех ги импулсира към още по-упорита работа, към още по-трескави търсения. Хр. Одисеев, ТН, 33. Тридесет дни, прекарани без прекъсване на морското дъно – така може да се резюмира новата експедиция на френския подводен изследовател Жак Ив Кусто, известен у нас като създател на филма „Светът на мълчанието“. К, 1963, кн. 9, 27. Изследователи на космоса. Изследовател биолог.
2. Остар. Следовател. Подозрителните документи бяха предадени на изследователя. Ив. Вазов, Съч. XXV, 125. Двамата чиновници бяха изследователи, добре известни на всички ония, които по това време са лежали в пловдивските затвори. К. Величков, ПССъч. I, 55.