ИЗСЛУ̀ЖВАМ, -аш, несв.; изслу̀жа, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Служа докрай, колкото трябва, обикн. във войската, в учреждение и др.; прослужвам. Той бе изслужил за пенсия, но при всеки рейс отлагаше слизането на брега. Н. Антонов, ВОМ, 8. – Млади человече, вие отричате отечеството, а не сте изслужили още военната си повинност. Ив. Вазов, Съч. XXV, 89. Григорчо Попов расна-порасна, изслужи във войската, та се завърна – цял левент. А. Страшимиров, А, 531. – И таман когато мислех, че сичко вече съм наредил, както трябва, зеха пък Мито солдатин... „Да изслужи веднаж и той, си мисля, па да се прибере.“ Т. Влайков, Съч. II, 80. След разни сполуки и несполуки додох в Цариград, гдето, след като си изслужих седемте години във войската, записах се между заптиите, защото не ми се щеше вече да се връщам у дома си. Св. Миларов, СЦТ, 76–77. изслужвам се, изслужа се страд. – Имам още година и половина служба, все трябва да се изслужи някак... Хр. Пелитев, ХО, 98.