ИЗСЛУ̀ШВАМ, -аш, несв.; изслу̀шам, -аш, св., прех. 1. Слушам докрай някого или нещо, което се съобщава или изпълнява (песен, музикално произведение). Следобед ходих пак при съдията. Той ме изслуша много внимателно. В. Бончева, АП, 107. И все пак явно ставаше, че сега по-малко селяни идват да го слушат. А и колкото идват, изслушват го някак безучастно и хладно. Т. Влайков, Съч. III, 298. Случваме едного, който се показваше като очевидец, и изслушваме страшната история от началото до край. Й. Йовков, ΒΑΧ, 24–25. Полицейският началник се оказа мнителен и недоверчив. Изслуша мълчаливо обясненията му, прегледа документите. Ем. Станев, ВТВ, 7. Кога влязват съдниците, всичките лица, които са намерват в стаята на заседанието, стават от местата си на крака и стоешком изслушват присъдата. ВП, 124. Огнянов изслуша с таен трепет финала на тая песен. Ив. Вазов, Съч. XXII, 181. Доде трае този ден, който не ще се върне за нас, / притвори очи за миг, и изслушай .. / старинния пасторал. Е. Багряна, ВС, 62.
2. Слушам докрай внимателно музикално произведение или изпълнител, за да дам съответна преценка; прослушвам. Комисията изслуша за два дена всички участници в конкурса за млади пианисти. Δ Журито изслуша последната песен в конкурса и присъди първата награда на изпълнителя ѝ. изслушвам се, изслушам се страд. и взаим. А всякой, който иска да ся запознае със същността, на която и да е работа, трябва да помни добре старото онова мудро правил: „Непременно трябва да ся изслуша и противната страна“. Π. Ρ. Славейков, ПХС, 23. От залата шумно излизаха свидетелите. Всички говореха, ръкомахаха, разискваха, без да се изслушват. К. Калчев, СТ, 239.