ИЗСМЪ̀РКВАМ, -аш, несв.; изсмъ̀ркам, -аш, св., прех. Разг. Със смъркане поемам известна част или цялото количество от нещо (обикн. течност, прах и под.) докрай. Шивачите си разказваха само хубави неща за своя някогашен майстор, който бе им дал занаят и хляб. – Душа човек – изсмърка друг сълзите си, бликнали в гърлото му от умилението на спомена. Т. Харманджиев, КВ, 393–394. Завари „Директора“ в добре познатата атмосфера на неговия кабинет – спуснати пердета, тиха музика, няколко линии кокаин върху масивното дъбово бюро. – Ееееех, ти и твоите принципи! – въздъхна Иванов, наведе се и пъхна сто доларовата банкнота в лявата си ноздра, след което бавно и старателно изсмърка цели две линии. Т. Димитров, ДН, 125. Изсмърка цяла кутийка емфие. изсмърквам се, изсмъркам се страд.