ИЗСНОВА̀ВАМ, -аш, несв.; изсновà, -ѐш, мин. св. -àх, св., прех. Разг. Снова докрай, докато се свърши напълно определеното количество; насновавам. Изсновахме всичката прежда. изсновавам се, изснова се страд.
