ИЗСÒЛВАМ, -аш, несв.; изсоля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Хим. Правя разтворено вещество, обикн. в колоиден разтвор, да се отдели, да падне във вид на сол, на утайка; коагулирам. изсолвам се, изсоля се страд. Натриев хлорид може да се изсоли с магнезиев двухлорид или с натриев сулфат.
ИЗСÒЛВАМ СЕ несв.; изсоля̀ се св., непрех. Хим. За вещество в разтвор – намалявам разтворимостта си, като се отделям във вид на утайка. Характерна особеност на клея е способността му да се изсолва под действието на различни електролити. Д. Димитров, ОХТ ч. 2, 174.