ИЗСРЍЧВАМ, -аш, несв.; изсрѝчам, -аш, св., прех. Изговарям или прочитам на срички, обикн. всичко, докрай. Първокласникът изсричваше началните думи от урока. Δ Той едва изсричва името си от смущение. Δ Тя изсрича дума по дума текста на телеграмата. изсричвам се, изсричам се страд.