ИЗСТА̀ВЯМ, -яш, несв.; изстàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Показвам, излагам на показ някого или нещо. Пак им велит краля Латинина: / „Три еднакви ке облечам девойки, / да познаеш коя е невеста“. / И изстаил три лепи девойки, / еднолики трите токлоглави. Нар. пес., СбБрМ, 77. // Изнасям нещо, обикн. храна или питие, за да го предложа на някого. Со еднаков порядок сватовете сдружени со невестинските тръгват за в църков. На път своите люгье изставят вино на сватовете, ако овие поминват покрай кукята им. СбБрМ, 516.
2. Хващам с ръце нещо, обикн. риба и под., и го изтеглям, измъквам навън. „Кой ми е кадър, / кой ми е вреден / да ми се фърлит во среде море, / да ми изстаит риба моруна.“ Нар. пес., СбБрМ, 255.
3. Измъквам, изтеглям нещо, обикн. сабя, нож и др. от ножница, пояс и под. Тогай изстаи [дете Малечко] жълта боздугана, / ми изстаи сабя димишкия, / со сабя по гърло я [ламята] сече, / со боздуган по сърце я парит. Нар. пес., СбБрМ, 81.
4. Измъквам някого от някъде; освобождавам. Се налюти левент Марко / и си зеде бърза коня, / що пособра дробна войска / .. си прифтаса три синджира, / си посече зулумкяри [насилници], / си изпущи младо робе, / от синджири ги изстаи. Нар. пес., СбБрМ, 235.
5. Събувам, свалям нещо от себе си (обикн. обувки, дреха и под.). Обикновено в Турско изставает фиралите (кондурите), кога влегват в одая, защо одаите са послани. СбБрМ, 519.
6. Оставям известно количество от нещо, което съм употребявал. Си имаф едно магаренце, сето сенце ми го изеде и нищо не изстави. СбБрМ, 530. изставям се, изставя се страд.