ИЗСТЍНВАМ, -аш, несв. (остар.); изстѝна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Изстивам. Нощя земята и въздухът изстинват, а сутрин Слънцето като изгрява, поченва да ги стопля. С. Бобчев, Ч, 1874, бр. 2, 48. От това [пълзене] и членовете му щат наякнат. При това да не тя е грижа от настинка. Детето тогава не изстинва лесно. Й. Груев, КН 7 (превод), 90. Нашата любов към тях [родителите ни] не изстинва и тогава, когато пораснем и нямаме вече нужда от техните грижи. Т. Икономов, ЧПГ, 8.