ИЗСТЍСКВАМ, -аш, несв.; изстѝскам, -аш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Със стискане, с натискане или чрез специален уред правя да излезе, да изтече течност и под. от нещо; изцеждам. Клавдия хвана мокрите краища на роклята и се залови да я изцежда. Тя изстиска роклята си и се изправи. Д. Добревски, БКН, 93. Пиенето на плодови сокове е много разпространено в Америка и затова на всяка стъпка се срещат такива дюкянчета, в които пред очите ти изстискват и поднасят пресен сок от портокали. Г. Белев, КВА, 287. Изстискват първо над стридата малко лимон, после я изсмукват със сока, а после отхапват от филийката ръжен хляб, намазана с масло... Б. Райнов, ДВ, 133. От сока на това растение [захарната тръстика], който изстискват от стъблото му, правят захар и ром. Д. Мутев, ЕИ, 104. Ту изстискат [жените] с две ръце прането, / свели кръст, насмалко да го счупят, / и на двора, сякаш от небето, / тежки буреносни капки тупат. А. Далчев, С, 133. Обр. Така ще бъде, докато дойде скръбта... Скръбта, която ще изстисква все повече горчилка в малкото ѝ сърце и ще трови една след друга нейните надежди. Д. Талев, СК, 150. Те пеят... И дива е тяхната песен, / че рани разяждат ранени сърца, / че злоба ги дави в кипежа си бесен / и сълзи изстисква на бледни лица... Π. Κ. Яворов, Съч. I, 59.
2. Прен. Отнемам, намалявам до крайна степен (силите, волята и под. на някого); изсмуквам, изцеждам. Ден през ден го сграбчваха студ и огнева жар и тогава той изпадаше в унес, бълнуваше, мяташе се, а после, щом треската отмине, потъваше в бездната на кошмарни сънища, които изстискваха и последната му воля за живот. Д. Рачев, СС, 272. – Умно ли е да изстискваме силите на момчетата още в първата нощ? – Всички са уморени и мокри! А. Гуляшки, МТС, 238.
3. Прен. Получавам нещо, обикн. печалба или някаква материална облага, изгода, като си служа с принуда или хитрост; извличам, изсмуквам. – Всеки вижда, че той [Борис] би могъл да повиши надниците и пак да му останат милионни печалби, пак да живее като княз... Но работниците за него са добитък, безправна тълпа, от която той може да изстисква икономии в манипулацията. Д. Димов, Т, 305. На любовниците си той [Пиер] подаряваше най-много по евтин тристаен апартамент и не много щедра издръжка, докато траеха връзките... Сигурно нямаше да бъде по-великодушен и към Зара, освен ако последната не съумееше да изстиска от него с таланта на глезенето си малко повече. Д. Димов, Т, 43–44. изстисквам се, изстискам се страд. Пъпки и циреи не бива да се изстискват, дори и с чисти ръце, тъй като с това могат да се получат инфекции и обща зараза на организма. Анат. VIII кл, 123–124.
◊ Изстисквам / изстискам като лимон някого. Разг. Вземам, получавам от някого, обикн. принудително, всичко, което той може да даде, като изчерпвам напълно силите му. Капитан Джинс помисли: „Този човек е много хитър. Той желае просто да ме изстиска като лимон“. Д. Димов, Т, 566. – Срам ме е, не мога да се гледам. Приличам на циганин... Изстискаха ни като лимон, а накрая ни съблякоха голи. К. Петканов, МЗК, 270. Лимон ли ти изстисках на носа. Диал. Като възклицание за изразяване на негодувание от някого, който се сърди, без да му е причинена някаква неприятност. От камъка вода ще изстиска. Разг. Казва се за някой, който физически е много силен, як. Най-напред тъкмо заради децата Райко Вардарски реши да се настани в тоя беден дом. Заради децата, заради сиромашията в него, заради свенливата усмивка на Аце Кутрев, а какъв силен човек беше той – от камъка вода ще изстиска. Д. Талев, ПК, 77. От точило мед изстисквам. Диал. Искам да взема пари назаем от скъперник.