ИЗСТРА̀ДВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от изстрадвам и от изстрадвам се. Пееше [певицата] тихо и сдържано, но красиво като ония певци, които не мислят дали пеят правилно, а изстрадват песента, нейния текст и от това изстрадване идва онова особено обагряне на мелодията, което придава чар на изпълнителя. К. Колев, М, 131.