ИЗСТРЀЛВАНЕ ср. Отгл. същ. от изстрелвам и от изстрелвам се. Помня, когато първия път беше подготвена за изстрелване наша ракета, учените поканиха членовете на правителството да я разгледаме. ВН, 1959, бр. 2515, 3. Изстрелване на космически кораб. Изстрелване на снаряд. Изстрелване на гранати.


Източник: Речник на българския език (онлайн)