ИЗСТУ̀ПЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Изстъплен. Подир проповедта, ако може това да се каже проповед, на изступления фанатик, всичките слушатели изшепнаха нещо като къса молитва и се замислиха. Ц. Гинчев, ГК, 173. Мачухонски вир-вода от плисъка, стиснал с две ръце напречната дъска, на която седеше, продължаваше колкото му държеше сега гласът молитвата. Последните думи на изступления старец угаснаха в шума. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 78–79.