ИЗСТУПЛЀНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Изстъпление. Правило е да се казва, че доволно е да види човек една картина от Рафаело, за да падне в изступление пред нея. К. Величков, ПССъч. ІІІ, 176. Докато трае прочитането на това [тайно] писмо, сичките слушатели треперяха от радост, а Петко Поясът падна в изступление. З. Стоянов, ЗБВ I, 171. – Прекръсти се, прекръсти се! – завика в изступление калугерът и вдигна патерицата над него. Ст. Загорчинов, ДП, 52. В широките му [на Рим] циркове сбираха цели чети от обръжени хора, ги караха да са бият и убиват един другиго пред очите на множеството, което им ръкоплещеше до изступление. Ч, 1871, бр. 10, 293.