ЍЗСТЪП1 м. Индив. Стъпка, крачка. Науспоред, върви до него с изстъп сръчен / приведен нисък мъж. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 92. Под вежди рунтави, като на висини / нависнал облак чер, се поглед мълненосен / премята: изстъп смел и ход напет, поносен, / издават сърчността на пъргава снага. П. П. Славейков, Събр. съч. ІІІ, 86.
ЍЗСТЪП2 м. Остар. 1. Изстъпление.
2. Екстаз, възхищение, възторг.
– От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.