ИЗСТЪ̀ПВАМ, -аш, несв.; изстъ̀пя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Рядко. Изстъпвам се. Други казвали да си траят, пък да уловят гората и те, да се забият из усоите, нека и тях потърсят султановите побирчии. Тогава изстъпило Синапчето. „Никакво бягане“– рекло. В. Мутафчиева, ДСВ I, 423–424. Тогава директорът изстъпва напред и подхваща една възторжена реч за потребността от здрава дисциплина, чинопочитание и прочие, и прочие. О. Василев, ЖБ, 239. Вдясно постепенно изстъпват в полумрака конници: цар Самуил и воеводите му. К. Христов, ПП II, 43. И мълком дълго тъй стоя. Полека / изстъпваха во паметта му редом / миналите, забравените дни. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 121.
ИЗСТЪ̀ПВАМ СЕ несв.; изстъ̀пя се св., непрех. 1. Разг. Излизам напред, като заставам на видно място, за да ме видят или чуят добре; изстъписвам се. Като се изкашля, Герган се изстъпи напред и продължи още по-разпалено. Селяните го слушаха с дълбоко внимание, увлечени от сладкодумната му реч. К. Калчев, ЖП, 17. Той са изстъпва няколко крачки напред, поизкашли са и засвири с кавала жално, жално някоя стара песен. З. Стоянов, ЗБВ I, 38–39. На другия ден се събраха горе на поляните повече от пет хиляди въоръжени мъже. Пред тях се изстъпи Кракра. А. Дончев, СВС, 731. И изведнъж от задните редици става един беловлас, но червендалест старец със светли очи, изстъпва се и се провиква. Н. Тихолов, ДКД, 189–190. Изстъпи се всред народа / в мегданя – / ръце вдигна, провикна се: / – Християне! Ц. Церковски, Съч. II, 121. // Заставам прав някъде, близо до нещо или сред нещо. Кольо отиде, изстъпи се до дебелия, с напукана кора дънер и замахна с острата брадва. Сред мълчаливата, отдавна пожъната нива се разнесе самотен ек. Ст. Марков, ДБ, 375. Не изтърпя Никола, а се изстъпи сред нивата и се провикна. Елин Пелин, Съч. I, 162. Като се убедихме, че няма караул, изстъпихме се малко по-нависоко. Ив. Докторов, ЗД, 52.
2. Прен. Индив. Появявам се, изпъквам в съзнанието, мислите на някого. Двоеше се съзнанието и без да ща, хващах се в мислите на покойния отец Лука. Образът му се изстъпваше да ме изкушава и се сля със Сатаната. Ем. Станев, А, 105. Колкото повече мислеше за отношенията си с хората от неговата среда и за общите си интереси с тях, толкова повече пред ума му се изстъпваха цяла грамада сложни въпроси. Ем. Станев, ИК ІІІ, 252.
◊ Изстъпил се като въшка на чело. Диал. Подигр. Възгордял се твърде много.