ИЗСТЪ̀ПЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. Изстъплен. – Господин ротмистър, аз протестирам! – извика той и метна изстъпен и горестен поглед върху ескадронния командир. Ем. Станев, ИК ІІІ, 247.
