ИЗСТЪ̀ПЕНО. Индив. Нареч. от изстъпен; изстъплено. Сред писъците, виковете и блъсканицата Хатипов се сборичка с офицера. В ръцете на някои млади хора блеснаха револвери. Един мъж изстъпено разголваше гърдите си. Ем. Станев, ИК I и ІІ, 122–123.
