ИЗСТЪПЛЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който изпада в изстъпление; фанатичен. Византийските монастири сега изпущаха фанатически апостоли на богомилството, на изстъплени проповедници на мрачни и диви ереси и на култа на отрицанието на всички вековни вярвания и традиции. Ив. Вазов, Съч. XIII, 130. – Ти, Орце, и другите сте обзети от някакъв средновековен фанатизъм, като че сте изстъплени самовъртящи се дервиши. Д. Спространов, С, 323.