ИЗСТЪ̀ПЛЕНИК, мн. -ци, м. Книж. Рядко. Човек, който изпада в изстъпление или върши изстъпления; фанатик. Идиотът и деградираният изстъпленик са отдавна намерили това щастие: те живеят в талазите на една абсурдна наслада. Ас. Златаров, Избр. съч. IІІ, 247.