ИЗСТЪПЛЀНО. Книж. Рядко. Нареч. от изстъплен; фанатично. А в двадесетия век на поетите стана тясно в установените граници; те изстъплено се хвърлят в някакъв си футуризъм, дадаизъм, свърхреализъм. К, 1926, бр. 96, 2.
