ИЗСТЪ̀ПЯМ, -яш, несв. (рядко); изстъ̀пя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Изстъпвам. И на това тяхно [руско] обаяние отдава признание Славейков. И на първо място, както и логика, и дух са изисквали, изстъпя в почестите, които българската муза отдава на руската лирика, Пушкин. К. Величков, ПССъч. VIII, 85. Изстъпи мъж внушителен, напет: / Пред конниците е сам градский кмет. К. Христов, ЧБ, 26. Мигом заглъхнаха песни и шум – / гордо изстъпи пред гостите Крум. Π. Π. Славейков, Събр. съч. І, 126–127.
ИЗСТЪ̀ПЯМ СЕ несв. (рядко); изстъ̀пя се св., непрех. Изстъпвам се. Настъпи дълбока тишина. И в този момент прокурорът се изстъпи пред него, извади някакъв лист и зачете. К. Калчев, ЖП, 481. След нея дойде един нисичък, позастарял човек, изстъпи се на прага и дълго оглежда трапезарията. К. Калчев, СТ, 203. От свян поруменяла Лиля става / със втъкнатия във косата стрък. /.. / След нея Даню бледен се изстъпя / на някой камък, посивял от мъх. Бл. Димитрова, Л, 36.