ИЗСУ̀КВАМ1, -аш, несв.; изсу̀ча, -еш, мин. св. изсу̀ках, св., прех. Суча определено количество или всичко докрай; избозавам. От петия-шестия месец, когато детето изсуква повече мляко и се захранва с пюрета и каши, които се смилат по-трудно, интервалът се увеличава на три и половина часа. К. Рашков и др., ДВ, 85. – Веднаж чифликчията ме пердаши, задето бях забравил кошарата отворена и агънцата нахълтали при майките си и изсукали млякото. А. Каралийчев, НЗ, 25. За да не се пресушат овцете, нужно е редовно предояване, тъй като в началото агнетата не могат да изсукват всичкото мляко. ОП, 427. изсуквам се, изсуча се страд.
ИЗСУ̀КВАМ2, -аш, несв.; изсу̀ча, -еш, мин. св. изсу̀ках, св., прех. 1. Суча, усуквам всичко (обикн. нишки, прежда и под.) докрай; пресуквам. Изсука, както си знаеше, тънки, но здрави въженца. Н. Милев, ЛР (превод) [еа]. Изсуках цялото кълбо прежда. Δ Изсукахме основата, сега сучем вътъка.
2. Диал. Насуквам, намотавам (Н. Геров, РБЯ).
3. Диал. Изкарвам, спечелвам пари οт сукане, сучене (Н. Геров, РБЯ).
4. Диал. Правя баница, млин и др. по специален начин с усукване на части от тестото. Наръчал съм на невестата си да меси една погача, да изсуче мазник и да заколи някое пиле. Н. Геров, РБЯ ІІ, 304. изсуквам се, изсуча се страд.
◊ Изсучи конец, завържи гъзец. Диал. Подигр. Казва се на онзи, който обича сладки ястия.
ИЗСУ̀КВАМ3, -аш, несв.; изсу̀ча, -еш, мин. св. изсу̀ках, св., прех. Диал. Удрям силно някого с нещо. Изсука го с едно дърво. Н. Геров, РБЯ ІІ, 304. изсуквам се, изсуча се страд.