ИЗСУ̀ЛЯМ, -яш, несв. (диал.); изсу̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изсулвам. изсулям се, изсуля се страд.
ИЗСУ̀ЛЯМ СЕ несв. (диал.); изсу̀ля се св., непрех. 1. Изсулвам се. Вечер той не можеше да спи, а само мислеше. Когато решаваше, че парите тряба да се извадят, той се изсуляше от постелята и се приплъзваше до куфара. Д. Немиров, БЛ, 43.
2. Бързо израствам на височина; източвам се, измъквам се. За година-две той се изсули здрав юначага. Δ Изсули се строен и напет момък.