ИЗСУМТЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изсумтявам. Той изгледа недоволно дъщеря си и се отправи към кладенеца. И като плисна последня шепа вода на лицето си и разтри набръчкания си врат с няколко изсумтявания, Жельо се обърна меко към дъщеря си. Ст. Чилингиров, ПЖ, 78.