ИЗСУША̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изсушавам и от изсушавам се. Пукнатините подпомагат интензивното проветряване и изсушаване на почвата. П. Боянов, П, 256. Той ни обърна внимание върху блатото, което се намираше край селото. Той даде идеята – и ние почнахме изсушаването. Н. Фурнаджиев, МП, 57. С истинска гражданска тревога той [В. Петров] апелира към своите съвременници за повече душевна чистота и сърдечност, срещу душевното изсушаване. Лит. XI кл, 317.