ИЗСУ̀ШВАМ, -аш, несв. (диал.); изсушà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Изсушавам. Слънцето пак изгря и бързо изсушваше земята. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 46. Кога майка споменваше, / чеша сълзи наронваше, / сирма риза избришваше / и на гръди йе изсушваше. Нар. пес., СбНУ VI, 15. изсушвам се, изсуша се страд. и възвр.