ИЗСУШЀН, -а, -о мн. -и. Прич. мин. страд. от изсуша като прил. 1. Който е сух, изсъхнал. Васил не пушеше, а Миткалото употребяваше вместо тютюн изсушен джоджен, примесен с някакви само нему известни треви, които миришеха на тамян. Ст. Дичев, ЗС I, 232. Изсушен магданоз. Изсушени цветя.
2. Прен. Който е изпит, сух, слаб. – Колко ти са годините, дядо? – погледнах изсушеното му лице. Л. Александрова, ИЕЩ, 60. Той се обърна на стола и светлината на лампата освети прегърбената му и изсушена фигура, която някак изведнъж се беше смалила и свила. А. Гуляшки, МТС, 184. Тя е много слабомощна, лицето ѝ смалено, изсушено, гласът – слабичък, едвам се чува. Т. Влайков, Пр I, 183.