ИЗСУШЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, след числ. -я, м. 1. Техн. Уред за изсушаване на нещо, за отнемане на влагата, която нещо съдържа. В Норвегия са намерили широко разпространение електрически изсушители на обувки. ВН, 1962, бр. 3273, 4. Веднага щом степента на влагата във въздуха се увеличи, влагомерът дава команда и изсушителят автоматично се включва. ВН, 1961, бр. 3114, 4.
2. Хим. Вещество, което има свойството да изсушава нещо, като поглъща влагата му; изсъхвател, сушител. Калциевият окис намира приложение в строителството за получаване на гасена вар, като изсушител, за добиване на калциев карбид и пр. Хим. XI кл, 1965, 94. Безводният калциев хлорид е силно хигроскопично вещество, поради което намира широка употреба като изсушител. Хим. IX кл, 1950, 48.