ИЗСЪ̀СКВАМ, -аш, несв.; изсъ̀скам, -аш, св., непрех. 1. Съскам изведнъж, веднъж или няколко пъти. Пепелянката изсъска, обърна глава, разтвори уста с два дълги криви зъба и се опита да го захапе. Ив. Остриков, ОП, 65. – Тс! – изсъска Георги и направи знак на другарите си да мълчат. Ив. Вазов, Съч. ХІІІ, 150. Отделни куршуми попадаха през отворената врата и тъпо изсъскваха в набитото сено. В. Андреев, ПР, 91. Моторът изсъска, пусна пара, колелото се завъртя отначало празно, после каишът плесна връз него, опъна се и празната батоза зарева като звяр. Й. Йовков, ΒΑΧ, 147. Васил Попов се усмихна – потърси кибрита в джобовете си и драсна, но клечката само изсъска и не се запали. Д. Добревски, БКН, 100–101. Камшик опари твоите рамене / и сабя край главата ти изсъска. Ст. Поптонев, ПЦ, 35.
2. Разг. Неодобр. Казвам нещо през зъби, злобно, със съскане. Мюфтията бързо прехвърляше зърната на броеницата си и изсъскваше: – Неверниците трябва тозчас да се заловят и жестоко да се накажат – които ще да са, щом са врагове на исляма. Г. Дръндаров, ВЗ, 55. Той ме изгледа кръвнишки и изсъска: – Само ако някъде кажеш, че си ме видял, ще те натикам в затвора! Й. Демирев и др., ОС, 93. Тя подаде вик за помощ. Той впи пръсти около шията ѝ и изсъска в лицето ѝ: – Ако викнеш още веднаж, ще те удуша! К. Петканов, ОБ, 94. Тя се изплъзна от ръцете му, скочи на крака и обзета от луд гняв, изсъска: – Безобразник! Ем. Манов, ДСР, 363.