ИЗСЪ̀СКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изсъсквам. П. възмутен, опулил страшно очи с изражение на омраза, изсъска високо. Това изсъскване беше една електрическа искра в препълнената с ненавист атмосфера. Ив. Вазов, Съч. X, 108.
