ИЗСЪ̀ХВАМ, -аш, несв.; изсъ̀хна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Съхна изцяло, докрай, ставам напълно сух. Пролетното слънце отвесно пращаше лъчите си и парата сутрин извиваше из въздуха като книжни лентички. Виждаше се как земята бързо изсъхва. П. Михайлов, ПЗ, 29. За да се махне снега, необходимо е да се стопи, стопи ли се – става кал, ала след туй улиците изсъхват. Хр. Смирненски, Съч. ІІІ, 22. Подир дъждовете пак настава пек и жега; всичка влага са изпарява, всичко изсъхва. С. Бобчев, ПОС (превод), 236. Чичо Марин беше бледен и смутен. Той облизваше сухите си черни бърни, но личеше, че и устата му беше изсъхнала. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 210. Дрехите изсъхваха край печката, която сега гореше цял ден. М. Грубешлиева, ПИУ, 58.
2. За растения – преставам да раста, да се развивам поради недостиг на влага. В къщата на Аврам Немтур не живееше никой. Заключена стоеше широката ѝ порта, дворът ѝ бе запустял, обрасъл с бурени и храсти, лехите в градината се бяха заличили; изсъхнали бяха цветя и китки. Д. Талев, ПК, 90. Сяко едно зелено дърво, кога ще изсъхне, захваща да вехне откъде малките клончета. ВЦ, 1889, кн. 20, 33. Ако тая или оная местност е лишена от гори, то вятърът и слънечните лучи изсушават земята и растителността изсъхва. Знан., 1875, бр. 7, 104. Има такива горещи страни, дето така малко вали дъжд, щото ако би нямало роса, всичко посеяно требуваше да повене и изсъхне. Лет., 1871, 100.
3. Разг. Обикн. за крайник – ставам съсухрен, сгърчен, неподвижен, обикн. от някаква болест. Магарето настъпи опашката на това кученце. Настъпената опашка изсъхна от половината надолу и дядо Мирю я отряза с една ножица. Ем. Станев, ЯГ, 99–100. Остана жив само Македонски, комуто единадесетте рани заздравяха и дясната ръка изсъхна. Ив. Вазов, Съч. VI, 106. – Проклетата ми ръка, тя му взе живота. Не можа ли тогава да изсъхне! К. Петканов, ОБ, 117. Хванах му ръката, беше изсъхнала и не можеше да ся превие. Псих. 1861, 19–20. Че как я зачул Михал ойвода, / че си извади острата сабя, / че си замахна да я [майка си] посече, / да я посече, да я погуби, / че му изсъхна десната ръка, / десната ръка и десния крак. Нар. пес., СбНУ XXVII, 197. Да ти изсъхнат ръцете. Клетва. Да ти изсъхнат краката. Клетва.
4. Прен. Ставам много слаб, сух; отслабвам, измършавявам. Старецът беше изсъхнал за тия два дни. Ръцете и краката му трепереха. Той седна на стола, който му подаде Вачко, и въздъхна. Ст. Даскалов, СЛ, 197. От грижи и от мисъл за синовете си старата Лоевица изсъхна, лицето ѝ се сбръчка, очите ѝ се разшириха. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 119. Когато по късна доба Рамзина изпровождаше жените, в полутъмното коридорче или на двора Келепирица не пропускаше да ѝ прошепне: – Кога, мари? Изсъхна челякът по тебе! Б. Несторов, АР, 255. Два-три месеца трая ревността ѝ – достатъчно, за да побелее косата му. Той се стопи, отслабна, изсъхна, като че ли го тресеше. К. Калчев, СТ, 137. Някой и други ден ся мина. Райна напразно чакаше. Тя изсъхна, отслабна, измършевя. Е. Мутева, РБЦ (превод), 57. „Бело ми лице почерне, / руса ми коса йопадна, / тънка ми снага изсъхна.“ Нар. пес., СбВСтТ, 501.
◊ Да ми изсъхне езика (устата). Разг. 1. Да онемея, да не мога да говоря (употребява се за изразяване на разкаяние или яд, когато някой каже нещо, което не е трябвало, или издаде някаква тайна). „Да ми изсъхне езикът!“ – тюхкаше се на ум той, защото пролича, че и Кара Файзи е забелязал пакостните думи. В. Мутафчиева, ЛСВ ІІ, 42. 2. Обикн. със следв. изр. и съюз акο. Да онемея (употребява се за подчертано уверяване в истинността на нещо, изразено със следващото изречение). – Думица не съм му продумала! Устата ми да изсъхне, ако съм му казала нещо! Γ. Караславов, Избр. съч. I, 329. Дойновица (кръсти се и се вери): – На, езика ми да изсъхне, ако съм продумала дума! П. Тодоров, Събр. пр II, 171. Изсъхва ми / изсъхне ми душицата (душичката, сърцето). Разг. Обикн. в св. вид. Много се измъчвам, страдам. – Ами дано каквото става, да става по-скоро, че на бай Пантелея душицата му изсъхна в затвора. А. Гуляшки, СВ, 97. – Не се ядосвай, Йоне! – каза той нежно. – Всичко ще се нареди. – Ще се нареди... Ти все така! – и се развика през плач и сълзи: – Цял живот ме лъжеш, цял живот ме мамиш... Търпи, ще се нареди! А знаеш ли, душичката ми изсъхна, че на кука заприличах от мъки... Ив. Мартинов, М, 119–120. – Ти направи да изсъхне сърцето на тази млада от скърб и болест. Π. Ρ. Славейков, ЦП ІІІ (превод), 101. Изсъхва ми / изсъхне ми коренът. Разг. Престава да съществува родът ми, родословието ми. – Син чакам. Може и дъщеря да е, но най-важното, че ще имам потомък. Няма да изсъхне корена ми в скалистия Балкан... Д. Мантов, ХК, 106. – Крина и половина сееш – две намериш и от тях трябваше да заделяме данъци за бирници и обирници... Да не бяха картофите и зелената коприва – коренът ни да е изсъхнал. Н. Хайтов, ПП, 102. Изсъхват ми / изсъхнат ми цървулите; ще ми изсъхнат цървулите отнякъде. Диал. Бивам изгонен, изпъден отнякъде. „Надписал си половина ока, пезевенк! Да та кажа ли на челебията? За два деня ще ти изсъхнат оттука цървулите“. З. Стоянов, ЗБВ I, 252. Още не ти изсъхнала плюнката; доде ти изсъхне плюнката. Диал. Съвсем бързо. Нищо и никакъв човечец се качи друг път [в самолета] и дордето чуеш да рече: пърр... над главата ти, изгуби се и още не ти изсъхнала плюнката, ходил в Ерусалим и си иде хаджия. Чудомир, Избр. пр, 156.