ИЗСЪХЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Обикн. за масло – който лесно, бързо изсъхва. Едно масло е толкова по-изсъхливо, колкото повече двойни или тройни връзки съдържат неговите мастни киселини. Хим. VII кл, 1950, 136. При изсъхване маслата стават гъсти, а някои от тях образуват тънки еластични корици. Понеже не всички мазнини претърпяват това изменение, те се разделят на изсъхливи, полуизсъхливи и неизсъхливи. Ст. Младенов и др., ОТК, 89. Лененото масло принадлежи към групата на изсъхливите масла. Сл. Петров, РКХО, 115.