ИЗСЪХЛЍВОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Спец. Качество на изсъхлив. Някои течни мазнини (растителни масла) имат свойството, намазани на тънък пласт и оставени в допир с въздуха, да преминават в твърда и плътна ципа. Това свойство се нарича изсъхливост на маслата. Хим. VII кл, 1950, 136. Различните пигменти, смесени със свързващи вещества, придават различна изсъхливост на последните. Н. Преславски и др., НПБ, 21.