ИЗТА̀КАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от изтакам1 и от изтакам се; източване1. За да се избегне размътване на избистреното вино, веднъж започналото изтакане не бива да се прекъсва. Ив. Чалков, НГП [еа].
ИЗТА̀КАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от изтакам2 и от изтакам се; източване2.