ИЗТАНАНЍКВАМ, -аш, несв.; изтананѝкам, -аш, св., прех. Разг. Тананикам докрай, изцяло. След като насядаха по креслата и насочиха глупаво един срещу други чибуците с димящи накрая им цигари, разговорът премина на нова тема – програмите в берлинските вариетета – и дори докторът изтананика неумело един нов шлагер. П. Вежинов, ВП, 51–52. През време на празника младата булка дори не изтананика някоя мелодия. ЖД, 1968, кн. 3, 6. изтананиквам се, изтананикам се страд.