ИЗТАЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изтая̀, -аѝш, мин. св. изтаѝх, св., прех. Диал. Тая̀, пазя нещо в тайна известно време или докрай; укривам.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
