ИЗТЕГЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Обикн. за метал – който може лесно да се изтегля, разтегля. Той [алуминият] е ковък и много изтеглив. От него изтеглят тънки нишки и листа. Хим. VII кл, 1965, 65. Среброто е бял метал със силен блясък. То е много ковък и изтеглив метал. Хим. IX кл, 1965, 67. Златото е мек метал с ясножълт цвят. То е най-ковко и изтегливо. Хим. IX кл, 1950, 110.