ИЗТЀГЛЮВАМ1, -аш, несв. (остар. и диал.); изтѐгля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изтеглям1. В поражението си на връщане, башибозукът изтеглюва нож и отдето помине сече, коли. НБ, 1876, бр. 2, 7. Докторът работеше усърдно въз неговото патриотическо въображение и успя да го запали дотам, щото през юния македончето на три пъти изтеглюва значителни суми из касата. Ив. Вазов, Съч. XXV, 125. Машинистът изтеглюва страниците върху една голяма желязна плоча, която е в средата на машината, дето ся печати вестника. ИЗ 1874–1881, 131. изтеглювам се, изтегля се страд. Сипва се сладка вода в кладениците, тя вода размива сол, доколкото може или догде да ся насити; после чрез климала (ротре) ся изтеглюва горе и ся изсипва в големи котели. Ч, 1871, бр. 8, 249. То [желязото], кога е добро, повече е жилаво, щото може да са изтеглюва на твърде тънки телове. БО, 1846, бр. 2, 8.
ИЗТЀГЛЮВАМ2, -аш, несв. (остар. и диал.); изтѐгля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изтеглям2, изтърпявам, понасям. – Злочестите ми роднини дали щат дочака да видят онова, което и другите техни съседи изтеглиха? Ил. Блъсков, ИС, 17. Не можах да отмахна от очите си тоз злополучен старец. С радост изтеглювах някое наказание, ако да го опростят. Др. Цанков, ТМ (превод), 11. Чл. 7. Лица, осъдени на временно заточение, ако побегнат от мястото на наказанието, когато ся хванат, изтеглюват остатъка от наказанието си. Ф. Перец и др., НЗ, 6. изтеглювам се, изтегля се страд. Събитията и големите всемирни епохи трябва да бъдат забележени бляскаво и силно, трябва да са изтеглюват по права мисъл с всичките си следствия. Ч, 1873, бр. 12, 551.