ИЗТЀГЛЮВАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от изтеглювам1 и от изтеглювам се; изтегляне1.

ИЗТЀГЛЮВАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от изтеглювам2 и от изтеглювам се; изтегляне2, изтърпяване.


Източник: Речник на българския език (онлайн)