ИЗТЀГЛЯНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изтеглям1 и от изтеглям се. През тоя ден работата в тепавицата вървя много добре. Богдан и той помогна при изтеглянето на шаеците. К. Петканов, X, 114. Отредът беше вече на крак и в разреден строй бързо се упъти на изток през влажни храсти, снежни падинки. Изтеглянето ставаше бавно. З. Сребров, Избр. разк., 95. Първоначалното добиване на петрола се е ограничавало с недълбоки кладенци, като нарастват и дълбочините, до които се достига в земните недра, откъдето става изтеглянето му. Пр, 1954, кн. 1, 49. – Не да я преправяш бе!... – ядоса се секретар-бирникът. – Това е документ, нужен при изтеглянето на парите. Хр. Радевски, Избр. пр ІІІ, 92. Металите са вещества, които имат един блясък, свойствен тям: те могат да са топят или вдават на изчукване, изтегляне на пръчки и проч. С. Бобчев, ПОС (превод), 22–23.
ИЗТЀГЛЯНЕ2 ср. Разг. Отгл. същ. от изтеглям2; изстрадване.
ИЗТЀГЛЯНЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от изтеглям3 и от изтеглям се; измерване, претегляне, премерване.